May 30, 2020, 9:59 AM

Нощна жътва на полето

791 0 0

Нощна жътва на полето

Щом падне слънцето голямо
и стъпят сянките на власт,
тъмата щом удари рамо,
дошъл е вече тоя час

 

На залез пурпура се скрие,
и тръгне синкав полмрак,
луната своя рог извие,
и хората запеят пак...

И сърпове пълзят в полето
и жътвата сега спори,
и става чудо под небето,
доде ноща се умори!

Тогава песните утихнат,
заглъхват песни, кикот, смях,
и ти на себе си усмихнат,
си кажеш:"О, доволен бях!"

Прагърнеш меките ракойки,
притвориш морните очи,
отпуснеш мускулите бойни,
и нощта с теб замълчи!
1949г. Първомай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....