Една звезда като сълза
проблясна в миглите на мрака -
премигна изненадано нощта,
луната скри се във клонака.
Небето тихичко запя
под звуците на вятъра соната,
а тънка, бяла, призрачна мъгла
разстла косите си върху земята.
От облачната плътна пелена
отрониха се плахо два-три цвята
и неспокойно се изля дъжда,
за да окъпе всичко в есенна позлата.