Цигулка плаче в тишината,
прокрадва се и контрабас.
Заслушана усмихва се луната,
щастлива в този нощен час.
Запява някъде пиано,
то носи много красота
и сякаш в звездно огледало
изплува образът ти във нощта.
Докосва с обич сетивата,
донесъл щастие за мен,
а музиката е мечтата,
родена нежно в нощ и ден.
И ти вълшебно се усмихваш,
нощта преваля, няма тишина
и мисля си, че ще почувстваш –
за мен си всичко на света.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены