18 сент. 2014 г., 10:34
Нощна оран
Те не си падат по изневерите.
Те, от катран, са по-черни.
Те са ми и аверите.
Те са приятели верни.
Те не спят при жените си.
Те са по-високи от хляба.
Те раздират Нощта със очите си.
Те по светло си лягат.
Те не са от поетите.
Те Поезия сеят.
Те изорават куплетите.
Те пият мъжки и пеят.
Не ще ги мерниш по плажа,
посред медузи и луга...
За тях в Есента е най-важно
да помилват Земята със плуга...
© Красимир Дяков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!!!!!!
-
От сърце написано!
Поздрав! -
Да помилваш Земята с плуга, да посееш Поезия...
Не са ли те от най-големите?...
Поздравления за Творбата! -
Май, това са истинските хора!
-
Благодаря Яха, сред такива хора живея!
-
Ее, тази образност е великолепна...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
сто години още пръст ще рия!
Зрънца -надеждица ще сея до последно...
За обич... Ако ще във Нея да изгния!!
Ти знаеш.....
Страхотно написано!!