Нощна оран
Те не си падат по изневерите.
Те, от катран, са по-черни.
Те са ми и аверите.
Те са приятели верни.
Те не спят при жените си.
Те са по-високи от хляба.
Те раздират Нощта със очите си.
Те по светло си лягат.
Те не са от поетите.
Те Поезия сеят.
Те изорават куплетите.
Те пият мъжки и пеят.
Не ще ги мерниш по плажа,
посред медузи и луга...
За тях в Есента е най-важно
да помилват Земята със плуга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
