23 апр. 2005 г., 02:56

Нощна разходка

1.4K 0 0

Наблизо живее другото време.
Вълшебството вече е навик
 и ние вървим - лунатици - 
 в канелена свойска тъма:
 доникъде и обратно.
След шепа пресечки -
 и вече отвъд, и вече в декора
 на нямата вещна игра.
Среднощни безплътни завеси 
 издигат постройки небрежни
 с чуждински лица, които смълчават. 
Но  можем ли вярно позна
 в студения зрак на стъклата им
 острието, което разсича стъблото
 на двуединното наше отсъствие ?
- Страстта да бъдеш другаде за миг.






 
 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...