Нощна разходка
Наблизо живее другото време.
Вълшебството вече е навик
и ние вървим - лунатици -
в канелена свойска тъма:
доникъде и обратно.
След шепа пресечки -
и вече отвъд, и вече в декора
на нямата вещна игра.
Среднощни безплътни завеси
издигат постройки небрежни
с чуждински лица, които смълчават.
Но можем ли вярно позна
в студения зрак на стъклата им
острието, което разсича стъблото
на двуединното наше отсъствие ?
- Страстта да бъдеш другаде за миг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Всички права запазени
