Наблизо живее другото време.
Вълшебството вече е навик
и ние вървим - лунатици -
в канелена свойска тъма:
доникъде и обратно.
След шепа пресечки -
и вече отвъд, и вече в декора
на нямата вещна игра.
Среднощни безплътни завеси
издигат постройки небрежни
с чуждински лица, които смълчават.
Но можем ли вярно позна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up