11 окт. 2017 г., 12:22

Нощна самота 

  Поэзия » Другая
290 1 0

Слезнáл от слънчева каляска,

денят се спуска към нощта.

Душа от тъмното се стряска

и в нея гасне ми свещта.

 

Запълващ всеки светъл ъгъл,

и мрак във стаята пълзи.

Завъртат полилея кръгъл

и на тавана две сълзи.

 

И часовете на раздяла

започват двете да броят.

За влизане в зората бяла

и стълба паяци строят.

 

По тези изтънели нишки

сърцето ми ще се реши –

и то след нощните въздишки,

денят ми нов да възкреси.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??