Нощна самота
Слезнáл от слънчева каляска,
денят се спуска към нощта.
Душа от тъмното се стряска
и в нея гасне ми свещта.
Запълващ всеки светъл ъгъл,
и мрак във стаята пълзи.
Завъртат полилея кръгъл
и на тавана две сълзи.
И часовете на раздяла
започват двете да броят.
За влизане в зората бяла
и стълба паяци строят.
По тези изтънели нишки
сърцето ми ще се реши –
и то след нощните въздишки,
денят ми нов да възкреси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
