Нощна самота

Слезнáл от слънчева каляска,

денят се спуска към нощта.

Душа от тъмното се стряска

и в нея гасне ми свещта.

Запълващ всеки светъл ъгъл,

и мрак във стаята пълзи.

Завъртат полилея кръгъл

и на тавана две сълзи.

И часовете на раздяла

започват двете да броят.

За влизане в зората бяла

и стълба паяци строят.

По тези изтънели нишки

сърцето ми ще се реши –

и то след нощните въздишки,

денят ми нов да възкреси.