Нощна тъга
Тази вечер във сумрака,
тя ме срещна с поглед плах.
И пробуди се душата,
но защо ръката спрях.
А копнеех да помилвам,
най-прекрасните коси.
А копнеех да целуна,
тез изгарящи очи.
Ех, изгубени моменти,
няма да ви бъде пак.
Ех, изгубени моменти,
топите се във нощен мрак.
13.10.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галин Вайов Все права защищены