8 янв. 2012 г., 13:54

Нощни пешеходци

1.3K 0 1

Виж, рейсовете бързат за гараж,
белите копчета на прозорците гаснат,
такси последно пробяга край нас...
Ще стигнем ли? 
-Да! - стъпките казват!

Бих вървял до тебе така,
бих те носил в нощ страшна, в ден бурен,
нека минем, ръка за ръка,
чак до края на пътя ни труден.

Виж тролея със жиците спори
и предлага:
-Тръгни във обратна посока!
Да му махнем с ръка, нека гони
светлините и трезвата права на тока!

Как е късно и как е далече,
вятър в клоните вие и сенките вика!
С мен не те е страх от него вече
- той позната песен просто тананика:

Виж небето в лунички е цяло
и луничките не бързат да гаснат…
има време до утрото бяло.
Ще стигнем ли?
-Да! - стъпките казват!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...