Jan 8, 2012, 1:54 PM

Нощни пешеходци

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Виж, рейсовете бързат за гараж,
белите копчета на прозорците гаснат,
такси последно пробяга край нас...
Ще стигнем ли? 
-Да! - стъпките казват!

Бих вървял до тебе така,
бих те носил в нощ страшна, в ден бурен,
нека минем, ръка за ръка,
чак до края на пътя ни труден.

Виж тролея със жиците спори
и предлага:
-Тръгни във обратна посока!
Да му махнем с ръка, нека гони
светлините и трезвата права на тока!

Как е късно и как е далече,
вятър в клоните вие и сенките вика!
С мен не те е страх от него вече
- той позната песен просто тананика:

Виж небето в лунички е цяло
и луничките не бързат да гаснат…
има време до утрото бяло.
Ще стигнем ли?
-Да! - стъпките казват!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...