Нощта бе по южняшки тривиална...

ellyst (Ели)
136 867

13 мая 2009 г., 18:38

Поэзия » Другая

553 0 7

Нощта бе по южняшки тривиална,

горещият ú дъх – солено влажен,

алеята, в премяната си бална,

простряла бе зелен сатен до плажа.

По бухналите букли на дърветата

броката си звездите бяха пръснали.

Луната (тривиално, знам) морето

с помадата си сребърна бе лъснала.

Той сложи пръст на устните ú: „Тихо!

Чуй - вятърът във валс влече вълните.

Виж чайките как наблюдават с кикот

на корабите флирта сред водите…”

Говореше ú, с устни прилепени

до крехката извивка на тила ú.

Клепачите му, сладостно скосени,

потрепваха, усетили страха ú...

(О, този страх съвсем не е случаен -

той носи аромата на парфюма ú

и сладки тръпки по гръдта ú вае.)

Залепваха по скулите ú думите

през гладните му устни прецедени

и властно, настървено я дамгосваха.

Тъй цяла нощ останаха... слепени…

А щом се съмна, тръгнаха си боси.