Нощта бе по южняшки тривиална,
горещият ú дъх – солено влажен,
алеята, в премяната си бална,
простряла бе зелен сатен до плажа.
По бухналите букли на дърветата
броката си звездите бяха пръснали.
Луната (тривиално, знам) морето
с помадата си сребърна бе лъснала.
Той сложи пръст на устните ú: „Тихо!
Чуй - вятърът във валс влече вълните.
Виж чайките как наблюдават с кикот
на корабите флирта сред водите…” ...