11 июн. 2023 г., 16:45

Нощта е река

441 1 2

 

 

Нощта е река. С въртопи и подводни капани.

Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.

Душата ми следва извивките на рапаните

и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва

… светлина.

 

Нощта е река. Отмива с водите си времето.

Късче нежност, потънала в тишина,

пропита с откровения неизбежни пред себе си.

Учестено пулсира единствено ехото

… от удара на твоите весла.

 

Нощта е река. Разсъблича мократа риза

и неусетно прелива в морето на новия ден. 

Тъгата до точка в душата се свива,  

и жив, светлолик е светът, сякаш

… в химн  прероден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Младене, коментарът ти, както винаги, е доказателство за това, че си усетил моето моментно състояние. И да, всяка нощна река е различна... важно е да тече към светлината Много, много ти благодаря, че прочете и ме разбра... Имай спорна седмица!
  • Стих, в който философското самовглъбяване се уравновесява от една пасторална емоциалност, а това силно импонира. "Нощта е река", повторено три пъти, усилва усещането, че това е безусловна констатация. Тя ме докосна в спомените ми до големия италиански поет Чезаре Павезе с неговото знаменито поетично възклицание "Нощта е свобода".

    "Нощта е река. Разсъблича мократа риза
    и неусетно прелива в морето на новия ден.
    Тъгата до точка в душата се свива,
    и жив, светлолик е светът, сякаш
    … в химн прероден."

    Многолик и оптимистичен завършек, след който осъзнаваш, че в нощта можеш да се къпеш безкрайно, в противовес на класическата мисъл на Хераклит.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...