Нощта е река

Поэзия

438 1 2

Нощта е река. С въртопи и подводни капани.

Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.

Душата ми следва извивките на рапаните

и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва

… светлина.

Нощта е река. Отмива с водите си времето.

Късче нежност, потънала в тишина,

пропита с откровения неизбежни пред себе си.

Учестено пулсира единствено ехото

… от удара на твоите весла.

Нощта е река. Разсъблича мократа риза

и неусетно прелива в морето на новия ден.

Тъгата до точка в душата се свива,

и жив, светлолик е светът, сякаш

… в химн прероден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

Благодаря, Младене, коментарът ти, както винаги, е доказателство за това, че си усетил моето моментно състояние. И да, всяка нощна река е различна... важно е да тече към светлината Много, много ти благодаря, че прочете и ме разбра... Имай спорна седмица!

2023-06-12T09:47:54+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Стих, в който философското самовглъбяване се уравновесява от една пасторална емоциалност, а това силно импонира. "Нощта е река", повторено три пъти, усилва усещането, че това е безусловна констатация. Тя ме докосна в спомените ми до големия италиански поет Чезаре Павезе с неговото знаменито поетично възклицание "Нощта е свобода".

"Нощта е река. Разсъблича мократа риза
и неусетно прелива в морето на новия ден.
Тъгата до точка в душата се свива,
и жив, светлолик е светът, сякаш
… в химн прероден."

Многолик и оптимистичен завършек, след който осъзнаваш, че в нощта можеш да се къпеш безкрайно, в противовес на класическата мисъл на Хераклит.

2023-06-12T00:45:30+03:00