11.06.2023 г., 16:45

Нощта е река

431 1 2

 

 

Нощта е река. С въртопи и подводни капани.

Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.

Душата ми следва извивките на рапаните

и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва

… светлина.

 

Нощта е река. Отмива с водите си времето.

Късче нежност, потънала в тишина,

пропита с откровения неизбежни пред себе си.

Учестено пулсира единствено ехото

… от удара на твоите весла.

 

Нощта е река. Разсъблича мократа риза

и неусетно прелива в морето на новия ден. 

Тъгата до точка в душата се свива,  

и жив, светлолик е светът, сякаш

… в химн  прероден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Младене, коментарът ти, както винаги, е доказателство за това, че си усетил моето моментно състояние. И да, всяка нощна река е различна... важно е да тече към светлината Много, много ти благодаря, че прочете и ме разбра... Имай спорна седмица!
  • Стих, в който философското самовглъбяване се уравновесява от една пасторална емоциалност, а това силно импонира. "Нощта е река", повторено три пъти, усилва усещането, че това е безусловна констатация. Тя ме докосна в спомените ми до големия италиански поет Чезаре Павезе с неговото знаменито поетично възклицание "Нощта е свобода".

    "Нощта е река. Разсъблича мократа риза
    и неусетно прелива в морето на новия ден.
    Тъгата до точка в душата се свива,
    и жив, светлолик е светът, сякаш
    … в химн прероден."

    Многолик и оптимистичен завършек, след който осъзнаваш, че в нощта можеш да се къпеш безкрайно, в противовес на класическата мисъл на Хераклит.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...