26 июн. 2008 г., 23:12

Нощта ми каза

1.1K 0 1
Нощта раздаде се отново
подари звездите и луната
вълните лекичко проплакват
не нарушават с нищо сетивата

Нощта ми да даде и една усмивка
на дете което след забрава си припомня
и ме кара да се радвам
и да искам в теб да се удавя

Лодките кротко се поклащат
на пристана са се опрели
вълните лекичко ги галят
нощта посрещат кротки

Заровила краката си до глезен
в пясъка златист и нежен
нашепва ми че трябва вятъра
нощта да разлюбя защото вече късно е
и трябва да се върна в огъня

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...