27 апр. 2014 г., 12:41

Нощта на изкуствата

792 0 11

Давай! Силнооо! ВИКАЙ!

Облей търпението ми с чалга!

Убий музиката с нея!

Накарай ме да се съобразявам, както винаги го правя!

Знаеш, че го мога, нали?

Пак ще си горя гърлото с евтин алкохол,

а солети ще извират от ушите ми.

Цигареният дим ще плува през порите на кожата

и ще играе степ върху дрехите ми,

докато не заспи дълбоко в тъканите на панталона.

Ще те гледам,

ще се усмъртявам

и радвам на средата, в която живея.

Въпреки всичко, ти си ми приятел...

ДАВАЙ! ВИКАААЙ!


Дванадесет часа - време за обяд!

Чужда стая? Може би моята?

Бели петна?

Няма цигари. Няма пари.

Колко ми писна от културни мероприятия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...