bogibo (Георги Михайлов)
17 72
27.04.2014 г., 12:41 ч.

Нощта на изкуствата 

  Поезия » Друга
523 0 11

Давай! Силнооо! ВИКАЙ!

Облей търпението ми с чалга!

Убий музиката с нея!

Накарай ме да се съобразявам, както винаги го правя!

Знаеш, че го мога, нали?

Пак ще си горя гърлото с евтин алкохол,

а солети ще извират от ушите ми.

Цигареният дим ще плува през порите на кожата

и ще играе степ върху дрехите ми,

докато не заспи дълбоко в тъканите на панталона.

Ще те гледам,

ще се усмъртявам

и радвам на средата, в която живея.

Въпреки всичко, ти си ми приятел...

ДАВАЙ! ВИКАААЙ!


Дванадесет часа - време за обяд!

Чужда стая? Може би моята?

Бели петна?

Няма цигари. Няма пари.

Колко ми писна от културни мероприятия...

© Георги Михайлов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти,Анна!
  • Много благодаря !
  • Допада ми бунтът в свободните ти стихове!
    Поздрав!
  • О,това е общ проблем.Няма значение,че и на лист го имам...двойна доза е :D
  • Разбирам те, аз обаче нямам търпението да си трая докато стигна листа, а направо си крещя срещу пошлото, не мога... огнено съм си :D
  • Благодаря ти,Северина!Не мога да го държа в себе си просто :D
  • оу, оу, оу... страхотия! Страшшно много ми хареса!! Мисля че трябва да направят нова под-категория: ирония от песимистичен вид.. Аз обичам да казвам, че „краставите кучета се надушват“ Поздрав! П.С.: ...и с това точно заглавиее.. великолепно
  • Благодаря!Ами такъв съм си.Мисля,че има още такива като мен.Те лудите се намират ;D
  • Интересен ми беше този твой бунтарски вик!Дано има повече такива сред твоето поколение/синът ми е на твоята възраст/!
Предложения
: ??:??