Нощта на изкуствата
Давай! Силнооо! ВИКАЙ!
Облей търпението ми с чалга!
Убий музиката с нея!
Накарай ме да се съобразявам, както винаги го правя!
Знаеш, че го мога, нали?
Пак ще си горя гърлото с евтин алкохол,
а солети ще извират от ушите ми.
Цигареният дим ще плува през порите на кожата
и ще играе степ върху дрехите ми,
докато не заспи дълбоко в тъканите на панталона.
Ще те гледам,
ще се усмъртявам
и радвам на средата, в която живея.
Въпреки всичко, ти си ми приятел...
ДАВАЙ! ВИКАААЙ!
Дванадесет часа - време за обяд!
Чужда стая? Може би моята?
Бели петна?
Няма цигари. Няма пари.
Колко ми писна от културни мероприятия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Михайлов Всички права запазени
!
