24 нояб. 2017 г., 16:27

Нощта се врече във деня 

  Поэзия » Любовная
769 1 3

Нощта се врича в обич на деня,

а слънцето отказва да изгрее.

Роса намокри черната земя,

самотен облак жалостиво пее.


Димът загуби днес посоката

и бяга на кълба по стръмното.

Сълзите ми са минало от сън

и на кошмар обръщат тъмното.


Страхът от думата "Обичам!"

показа ми несбъдната реалност.

Мъгла наведе се над словото,

облече ме във сивата тоналност. 


Изгубих утрото във времето,

а залезът е черно-бял и все линее.

Нощта се врече в обич на деня,

но слънцето отказа да изгрее...

 

© dreamsinrhymes Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря! Но това е за радост само миг и хрумка... Не знам, но повечето неща са ми тъжни, ни иначе съм много ведър човек
  • Напълно разбирам тъмата в теб, описал си я по нежен и искрен начин.
  • Хареса ми! Поздравления!
Предложения
: ??:??