24 nov 2017, 16:27

Нощта се врече във деня

1.2K 1 2

Нощта се врича в обич на деня,

а слънцето отказва да изгрее.

Роса намокри черната земя,

самотен облак жалостиво пее.


Димът загуби днес посоката

и бяга на кълба по стръмното.

Сълзите ми са минало от сън

и на кошмар обръщат тъмното.


Страхът от думата "Обичам!"

показа ми несбъдната реалност.

Мъгла наведе се над словото,

облече ме във сивата тоналност. 


Изгубих утрото във времето,

а залезът е черно-бял и все линее.

Нощта се врече в обич на деня,

но слънцето отказа да изгрее...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© dreamsinrhymes Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря! Но това е за радост само миг и хрумка... Не знам, но повечето неща са ми тъжни, ни иначе съм много ведър човек
  • Напълно разбирам тъмата в теб, описал си я по нежен и искрен начин.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...