10 мая 2006 г., 22:37

Носталгично

997 0 1

Когато мислиш си за миналото време,
от тиха скръб притваряш ти очи,
спомняш си за първите копнежи
и сърцето ти от болка пак тупти.

Спомняш си за първата си обич
и за първите изплакани сълзи,
първата изгубена надежда
и започва много да боли.

И боли, защото нищо няма да се върне,
годините назад не ще да върнеш ти
и така ти става мъчно, тежко,
че бликат от очите ти сълзи.

И спомняш си за лудите години,
за първата глътка чиста любов,
спомняш си за "важните" проблеми,
"променили" изцяло твоя живот.

И затваряш очи и тайно се молиш,
отново пак да си дете,
дете, което няма грижи
и е винаги с усмивка на лице.

Но отваряйки очи ти виждаш,
че си зрял човек, а не дете...
И мъката си тихичко прикриваш,
нищо, че отвътре, плаче твоето сърце

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Келорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...