Когато мислиш си за миналото време,
от тиха скръб притваряш ти очи,
спомняш си за първите копнежи
и сърцето ти от болка пак тупти.

Спомняш си за първата си обич
и за първите изплакани сълзи,
първата изгубена надежда
и започва много да боли.

И боли, защото нищо няма да се върне,
годините назад не ще да върнеш ти
и така ти става мъчно, тежко,
че бликат от очите ти сълзи.

И спомняш си за лудите години,
за първата глътка чиста любов,
спомняш си за "важните" проблеми,
"променили" изцяло твоя живот.

И затваряш очи и тайно се молиш,
отново пак да си дете,
дете, което няма грижи
и е винаги с усмивка на лице.

Но отваряйки очи ти виждаш,
че си зрял човек, а не дете...
И мъката си тихичко прикриваш,
нищо, че отвътре, плаче твоето сърце