Когато мислиш си за миналото време,
от тиха скръб притваряш ти очи,
спомняш си за първите копнежи
и сърцето ти от болка пак тупти.
Спомняш си за първата си обич
и за първите изплакани сълзи,
първата изгубена надежда
и започва много да боли.
И боли, защото нищо няма да се върне,
годините назад не ще да върнеш ти
и така ти става мъчно, тежко,
че бликат от очите ти сълзи. ...