10 may 2006, 22:37

Носталгично

  Poesía
1K 0 1

Когато мислиш си за миналото време,
от тиха скръб притваряш ти очи,
спомняш си за първите копнежи
и сърцето ти от болка пак тупти.

Спомняш си за първата си обич
и за първите изплакани сълзи,
първата изгубена надежда
и започва много да боли.

И боли, защото нищо няма да се върне,
годините назад не ще да върнеш ти
и така ти става мъчно, тежко,
че бликат от очите ти сълзи.

И спомняш си за лудите години,
за първата глътка чиста любов,
спомняш си за "важните" проблеми,
"променили" изцяло твоя живот.

И затваряш очи и тайно се молиш,
отново пак да си дете,
дете, което няма грижи
и е винаги с усмивка на лице.

Но отваряйки очи ти виждаш,
че си зрял човек, а не дете...
И мъката си тихичко прикриваш,
нищо, че отвътре, плаче твоето сърце

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Келорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...