Носталгично

Поэзия » Любовная

912 1 2

Телефонът онемя -

може би е болен,
може би дори тъга
него също гони...

И душата ми горчи,
а небето-тясно,
вдън земята запраши,
а не ми е ясно

имам ли за теб криле,
за да те настигна,
или още съм дете
и съм тъй наивна,

за да вярвам, да броя
дните споделени,
във които цял живот
не спрях да вричам...ТЕБЕ !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Е, когато една истинска жена обича, и боговете мълчат...
Може би затова и нямало коментари...
Наскоро прочетох във Фейса нещо такова: "Докосва, значи е родно"
Та така и с мен - докосна ме този стих, значи ми е близък
((( ))) за авторката!

2015-09-25T12:02:45+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Не знам защо е останало без коментари.
На мен ми хареса! Едно особено чувство има тук, с толкова нюанси, че човек не знае какво да каже.
Но определено въздейства
((( )))

2015-09-23T08:16:13+03:00