Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4875
May 8, 2014, 11:26 PM

Носталгично 

  Poetry » Love
547 1 2

Телефонът онемя -

може би е болен,
може би дори тъга
него също гони...


И душата ми горчи,
а небето-тясно,
вдън земята запраши,
а не ми е ясно


имам ли за теб криле,
за да те настигна,
или още съм дете
и съм тъй наивна,

 

за да вярвам, да броя
дните споделени,
във които цял живот
не спрях да вричам...ТЕБЕ !

© Жулиета Великова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, когато една истинска жена обича, и боговете мълчат...
    Може би затова и нямало коментари...
    Наскоро прочетох във Фейса нещо такова: "Докосва, значи е родно"
    Та така и с мен - докосна ме този стих, значи ми е близък
    ((( ))) за авторката!
  • Не знам защо е останало без коментари.
    На мен ми хареса! Едно особено чувство има тук, с толкова нюанси, че човек не знае какво да каже.
    Но определено въздейства
    ((( )))
Random works
: ??:??