Носталгично
Свети луната, като прозорец
на студентска мансарда. Млада и весела.
Някъде недостижимо горе,
здраво подпряна на крилете на песните.
Свети! А аз се препъвам във звуци
по тротоара, еднакво квадратни.
Капят върху ми нотни капчуци
и носталгично сияе сълзата ми.
Честит празник на настоящите и бивши студенти!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
