Носталгично

Поэзия » Другая

670 0 4

Сега брегът е тъжен и самотен...

Отидоха си босите ни стъпки.

Отидоха си шарените бански.

Отидоха си зрелите смокини,

ухаещи на нощната луна.

Отиде си и вятърът в косите.

Отиде си и слънцето в очите.

Отиде си и лятната усмивка,

солена от море и светлина.

Отиде си и лунната пътека,

която ми прогонваше съня.

Отиде си дори една мечта...

И днес стоя със гларусите само,

и плискат се вълна подир вълна,

и чакам лятото да ме последва,

прекрачвайки отново в есента...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

viapontica (Соня)

Добре заварила, Петя и благодаря! Като на същински прощъпулник ще взема да замеся една погача, че да почерпя! А гадаенето ще оставя на лирични души ... Не знам кога ще ме навести отново Ерато, но нека е добре дошла!

2012-10-05T18:02:16+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Добре дошла сред нас, Соня!
Обнадеждаващ старт!
Успех!

2012-10-05T17:16:58+03:00
viapontica (Соня)

Благодаря за милите думи и обнадеждаването! Колебаех се дали да публикувам това мое лирично отклонение, възникнало в една прозаична събота, но се престраших ... Какво пък - седях на брега върху една изоставена лодка, в края на септември и думите сами долетяха при мен. Извадих телефона и ги записах. Получи се това, което не смея да нарека поезия или стих. Едно малко, моментно, носталгично откровение, дошло с прибоя на вълните. Радвам се, че надникнахте тук и го усетихте! И тъй като за първи път се изразявам чрез поетична форма още веднъж благодаря за топлите думи!

2012-10-05T16:27:01+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Много носталгично!
Не спирай да мечтаеш!

2012-10-05T08:46:45+03:00