Носталгично
Сега брегът е тъжен и самотен...
Отидоха си босите ни стъпки.
Отидоха си шарените бански.
Отидоха си зрелите смокини,
ухаещи на нощната луна.
Отиде си и вятърът в косите.
Отиде си и слънцето в очите.
Отиде си и лятната усмивка,
солена от море и светлина.
Отиде си и лунната пътека,
която ми прогонваше съня.
Отиде си дори една мечта...
И днес стоя със гларусите само,
и плискат се вълна подир вълна,
и чакам лятото да ме последва,
прекрачвайки отново в есента...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Всички права запазени
А гадаенето ще оставя на лирични души ... Не знам кога ще ме навести отново Ерато, но нека е добре дошла!
