viapontica (Соня)
3 2
Oct 4, 2012, 4:13 PM

Носталгично 

  Poetry » Other
518 0 4

 

Сега брегът е тъжен и самотен...

 

Отидоха си босите ни стъпки.

Отидоха си шарените бански.

Отидоха си зрелите смокини,

ухаещи на нощната луна.

 

Отиде си и вятърът в косите.

Отиде си и слънцето в очите.

Отиде си и лятната усмивка,

солена от море и светлина.

 

Отиде си и лунната пътека,

която ми прогонваше съня.

Отиде си дори една мечта...

 

И днес стоя със гларусите само,

и плискат се вълна подир вълна,

и чакам лятото да ме последва,

прекрачвайки отново в есента...

 

 

 

 

© Соня All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре заварила, Петя и благодаря! Като на същински прощъпулник ще взема да замеся една погача, че да почерпя! А гадаенето ще оставя на лирични души ... Не знам кога ще ме навести отново Ерато, но нека е добре дошла!
  • Добре дошла сред нас, Соня!
    Обнадеждаващ старт!
    Успех!
  • Благодаря за милите думи и обнадеждаването! Колебаех се дали да публикувам това мое лирично отклонение, възникнало в една прозаична събота, но се престраших ... Какво пък - седях на брега върху една изоставена лодка, в края на септември и думите сами долетяха при мен. Извадих телефона и ги записах. Получи се това, което не смея да нарека поезия или стих. Едно малко, моментно, носталгично откровение, дошло с прибоя на вълните. Радвам се, че надникнахте тук и го усетихте! И тъй като за първи път се изразявам чрез поетична форма още веднъж благодаря за топлите думи!
  • Много носталгично!
    Не спирай да мечтаеш!
Random works
: ??:??