Oct 4, 2012, 4:13 PM

Носталгично

  Poetry » Other
668 0 4

 

Сега брегът е тъжен и самотен...

 

Отидоха си босите ни стъпки.

Отидоха си шарените бански.

Отидоха си зрелите смокини,

ухаещи на нощната луна.

 

Отиде си и вятърът в косите.

Отиде си и слънцето в очите.

Отиде си и лятната усмивка,

солена от море и светлина.

 

Отиде си и лунната пътека,

която ми прогонваше съня.

Отиде си дори една мечта...

 

И днес стоя със гларусите само,

и плискат се вълна подир вълна,

и чакам лятото да ме последва,

прекрачвайки отново в есента...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре заварила, Петя и благодаря! Като на същински прощъпулник ще взема да замеся една погача, че да почерпя! А гадаенето ще оставя на лирични души ... Не знам кога ще ме навести отново Ерато, но нека е добре дошла!
  • Добре дошла сред нас, Соня!
    Обнадеждаващ старт!
    Успех!
  • Благодаря за милите думи и обнадеждаването! Колебаех се дали да публикувам това мое лирично отклонение, възникнало в една прозаична събота, но се престраших ... Какво пък - седях на брега върху една изоставена лодка, в края на септември и думите сами долетяха при мен. Извадих телефона и ги записах. Получи се това, което не смея да нарека поезия или стих. Едно малко, моментно, носталгично откровение, дошло с прибоя на вълните. Радвам се, че надникнахте тук и го усетихте! И тъй като за първи път се изразявам чрез поетична форма още веднъж благодаря за топлите думи!
  • Много носталгично!
    Не спирай да мечтаеш!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...