Малка стара лодка,
на пристана стои.
Гордо се изправя
пред големите вълни.
Някога била е бяла.
Носила е женско име.
Сега е вече остаряла,
гледам я ...... ,
а чувствам, че боли ме.
Стои сама ...и чака,
Да види своя мил рибар.
Да го посрещне в мрака.
Отново да поеме тежкия товар.
Мечтае пак да бъдат двама,
сгушени във бурното море ,
а звездите да им светят
от безкрайното небе.
Няма го.
Не идва вече.
Изминаха години.
Споменът е толкова далечен,
но успява да я топли
през замръзналите зими.
Виж... морето се бунтува.
Пясъкът от вятъра лети.
Времето безмилостно минава.
Само тя самичка си стои ........ .
© Малена Все права защищены