13.05.2016 г., 23:39

Носталгично

678 0 0

Малка стара лодка,

на пристана стои.

Гордо се изправя

пред големите вълни.

 

Някога била е бяла.

Носила е женско име.

Сега е вече остаряла,

гледам я ...... ,

а чувствам, че боли ме.

 

Стои сама ...и чака,

Да види своя мил рибар.

Да го посрещне в мрака.

Отново да поеме тежкия товар.

 

Мечтае пак да бъдат двама,

сгушени във бурното море ,

а звездите да им светят

от безкрайното небе.

 

Няма го.

Не идва вече.

Изминаха години.

Споменът е толкова далечен,

но успява да я топли

през замръзналите зими.

 

Виж... морето се бунтува.

Пясъкът от вятъра лети.

Времето безмилостно минава.

Само тя самичка си стои ........ .

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...