Носталгично
Здравей, море! Самотно ли си днес?
От студ сковано си... за теб е нетипично.
Натежала е мъглата, взела е превес,
носят се вълните, някак безразлично.
Запей, море, виж гларусите чакат,
в танц лудешки да ги поведеш.
Скалите с кормораните по тях очакват,
в дантелен тюл отново да ги облечеш.
Впрегни, море, вълните в колесници,
сплети във гривите им слънчев лъч,
по скалите да разсипят хиляди жълтици,
по брега да завали вълшебен дъжд.
Стани, море, от пясъка отмивай,
следи разпръснати от скъсани окови.
Както ти умееш вълноломите заливай...
стани море... просторите са твои.
Аз знам, море, събрало нови сили,
във вихъра си ще се понесеш,
когато се разпръснат облаците сиви...
сърцето си... в ръцете ми ще поднесеш!
11.11.2021г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
