Носталгия...
Носталгия...
Домъчня ми, домъчня ми
за трева зелена
и за кладенчова бистра,
бистра и студена
в нежно чуруликащ ручей
ех, водица чиста...
Кладенчето под дървото...
Шумата зелена...
И листата да люлее
вятърът над мене...
А едно листо да плава
във водата слязло...
... Като за молитва паднал
ничком до водата,
жадни устни там да впия,
(за това се моля!)
както в лебедова шия
на мома по воля...
А листото, сякаш устни
нежни на момата,
да целуне, да залепне
влажно по устата!..
Коста Качев,
Едно време в Морето
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
