Oct 23, 2015, 6:40 PM

Носталгия...

  Poetry » Other
475 0 3

 

 

 

    Носталгия...

 

Домъчня ми, домъчня ми

за трева зелена

и за кладенчова бистра,

бистра и студена

в нежно чуруликащ ручей

ех, водица чиста...

 

Кладенчето под дървото...

Шумата зелена...

И листата да люлее

вятърът над мене...

 

А едно листо да плава

във водата слязло...

 

... Като за молитва паднал

ничком до водата,

жадни устни там да впия,

(за това се моля!)

както в лебедова шия

на мома по воля... 

 

А листото, сякаш устни

нежни на момата,

да целуне, да залепне

влажно по устата!..

 

Коста Качев,  

                                Едно време в Морето

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...