8 мая 2011 г., 17:02

Носталгия

693 0 1

                       НОСТАЛГИЯ

 

Към мен отправи топъл, нежен поглед

                                      с кадифените очи.

Твоите загадъчни очи,

                 излъчващи Божествени лъчи!

Като с мълния отвори

                     дверите на Храма

                                            в Моето Сърце.

Направи плахи стъпки

                 и царствено приседна

                                          в неговия Трон.

От тоя миг Сърцата ни

                                   забиха във синхрон.

Политнах като волна птица

                                     в небесния лазур.

Унесен, спрях да чакам

                изгрева на Слънцето

                                   във утрешния ден!

Нали Самото мое Слънце -

                                 То бе изгряло в мен!

Опиянен усещах

                       как палаво лудуваш

                                                       в Храма.

Уви!

     Завършекът на всеки Земен рай

                                                       е Драма!

Налудува се из Него до насита,

           грубо дверите затръшна,

                                           и... Го напусна.

От тоя миг, във Храма,

                                корени Тъгата пусна...

Нещастен Звезден Скитнико,

                               от Мъката обезверен!

Как ще намериш

               Стимул за Живот

                                  във утрешния ден?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...