8.05.2011 г., 17:02

Носталгия

686 0 1

                       НОСТАЛГИЯ

 

Към мен отправи топъл, нежен поглед

                                      с кадифените очи.

Твоите загадъчни очи,

                 излъчващи Божествени лъчи!

Като с мълния отвори

                     дверите на Храма

                                            в Моето Сърце.

Направи плахи стъпки

                 и царствено приседна

                                          в неговия Трон.

От тоя миг Сърцата ни

                                   забиха във синхрон.

Политнах като волна птица

                                     в небесния лазур.

Унесен, спрях да чакам

                изгрева на Слънцето

                                   във утрешния ден!

Нали Самото мое Слънце -

                                 То бе изгряло в мен!

Опиянен усещах

                       как палаво лудуваш

                                                       в Храма.

Уви!

     Завършекът на всеки Земен рай

                                                       е Драма!

Налудува се из Него до насита,

           грубо дверите затръшна,

                                           и... Го напусна.

От тоя миг, във Храма,

                                корени Тъгата пусна...

Нещастен Звезден Скитнико,

                               от Мъката обезверен!

Как ще намериш

               Стимул за Живот

                                  във утрешния ден?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...