20 июл. 2013 г., 20:03  

Носталгия

549 0 0

                 Носталгия

 

Обнова, Обнова...

не си селото, което

помня от младостта си.

По разбития път се нагледах

на запустели дворове,

порутени къщи,

пресъхнали кладенци,

катинари, некролози...

С мъка стигнах до къщата,

в която съм се родила -

и там същото...

Спомням си всички хора,

зимните вечеринки,

напалените камини.

Обичах да гледам

хора, ръченици,

да се боричкам с връстници,

да хапваме пуканки и сушенки.

А сега кой вратата да ми отвори?

Щъркели свили гнезда -

господари на стълбовете с изпокъсани жици,

припляскват с крила

като че ли осведомяват така

за новия посетител на селото,

или отмерват нетърпеливо

и на това лято края с тъга.

 

              Надежда Ангелова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...