20 июл. 2013 г., 20:03  

Носталгия

547 0 0

                 Носталгия

 

Обнова, Обнова...

не си селото, което

помня от младостта си.

По разбития път се нагледах

на запустели дворове,

порутени къщи,

пресъхнали кладенци,

катинари, некролози...

С мъка стигнах до къщата,

в която съм се родила -

и там същото...

Спомням си всички хора,

зимните вечеринки,

напалените камини.

Обичах да гледам

хора, ръченици,

да се боричкам с връстници,

да хапваме пуканки и сушенки.

А сега кой вратата да ми отвори?

Щъркели свили гнезда -

господари на стълбовете с изпокъсани жици,

припляскват с крила

като че ли осведомяват така

за новия посетител на селото,

или отмерват нетърпеливо

и на това лято края с тъга.

 

              Надежда Ангелова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...