Jul 20, 2013, 8:03 PM  

Носталгия

  Poetry
543 0 0

                 Носталгия

 

Обнова, Обнова...

не си селото, което

помня от младостта си.

По разбития път се нагледах

на запустели дворове,

порутени къщи,

пресъхнали кладенци,

катинари, некролози...

С мъка стигнах до къщата,

в която съм се родила -

и там същото...

Спомням си всички хора,

зимните вечеринки,

напалените камини.

Обичах да гледам

хора, ръченици,

да се боричкам с връстници,

да хапваме пуканки и сушенки.

А сега кой вратата да ми отвори?

Щъркели свили гнезда -

господари на стълбовете с изпокъсани жици,

припляскват с крила

като че ли осведомяват така

за новия посетител на селото,

или отмерват нетърпеливо

и на това лято края с тъга.

 

              Надежда Ангелова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...