Носталгия
НОСТАЛГИЯ
Къде са тези пусти улици и тези гълъби,
които някога ни носеха писма със
ангелски значения?
Къде да търсим днес спасение -
в изгубените ребуси, в забравени пристанища, в които
сенките на пътища изминати се срещат неспокойни,
а може би във тайните послания на чайките и на делфините?
Или във унеса на стриптийзьорките или пък в романтичните понятия?
Ще стигне ли омразата и алчността на политиците, за да нахрани
гладните деца по спирките на автобусите?
А въздуха и тишината кой ни ги открадна?
Дали не бяха диригентите на дявола, раздаващи концесии върху душите ни?
Ще чуем ли тромпетите на идващата армия и похода
на новите защитници на вярата?
А може би е късно да повярваме във нови възкресения?
Да спрем за малко в римите на търсещия вятър,
изгаряни от жажда за жени и
екзотични плодове и пътешествайки към нищото да минем над потока от
коли, прегазил улиците и Народното събрание!
Да сгазим изкушенията с цвят на мълнии, да
спрем на всички метростанции и да потърсим хората, които
били са преди и вече няма ги.
Да видим полюляващи стеблата на пшенични стръкове,
израсли сред пустинята на градски МОЛ-ове.
И най-накрая да се срещнем само с себе си, избрали честността,
а не измамата на шоуто.
Денчо Славов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Денчо Славов Все права защищены
