20 мар. 2015 г., 11:36

Носталгия по детството

496 0 0

Светът ми се превърна в купчина от стари снимки,
в едно мълчание, загнездено във мрака, 
тъй бързо си отидоха най-сладките години...
и в миг изчезнаха като невидим вятър.


Пък отминалите дни не могат да се върнат,
отново да живея във безгрижното си детство,
затуй жестоко в моя свят сега се стъмна...
сам се скитам в спомените си като несретник.

 

Светът ми се превърна в купчина от стари снимки,
в едно мълчание, загнездено във мрака,
а аз не мога вече в нощите да мигна...
щом детето във душата си очаквам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...