20 мар. 2015 г., 11:36

Носталгия по детството

497 0 0

Светът ми се превърна в купчина от стари снимки,
в едно мълчание, загнездено във мрака, 
тъй бързо си отидоха най-сладките години...
и в миг изчезнаха като невидим вятър.


Пък отминалите дни не могат да се върнат,
отново да живея във безгрижното си детство,
затуй жестоко в моя свят сега се стъмна...
сам се скитам в спомените си като несретник.

 

Светът ми се превърна в купчина от стари снимки,
в едно мълчание, загнездено във мрака,
а аз не мога вече в нощите да мигна...
щом детето във душата си очаквам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...