Светът ми се превърна в купчина от стари снимки,
в едно мълчание, загнездено във мрака,
тъй бързо си отидоха най-сладките години...
и в миг изчезнаха като невидим вятър.
Пък отминалите дни не могат да се върнат,
отново да живея във безгрижното си детство,
затуй жестоко в моя свят сега се стъмна...
сам се скитам в спомените си като несретник.
Светът ми се превърна в купчина от стари снимки,
в едно мълчание, загнездено във мрака,
а аз не мога вече в нощите да мигна...
щом детето във душата си очаквам!