Слънце грее сред синината гъста,
вятър хладен повея предесенни листа,
величествен на дъба ръста,
чиито клони 'кат медни мъниста.
Самичък лежа под сянката студена,
поемайки дъх от сладката почивка,
рано душата ми 'кадена,
срещу твойта странна чаровна усмивка.
Обсипани с блясък летните дни,
спомен за тях имаш ли,
когато тичахме сред долини,
когато огънят в мен запали? ...