Носталгия в предсмъртна драма

Слънце грее сред синината гъста,
вятър хладен повея предесенни листа,
величествен на дъба ръста,
чиито клони 'кат медни мъниста.

Самичък лежа под сянката студена,
поемайки дъх от сладката почивка,
рано душата ми 'кадена,
срещу твойта странна чаровна усмивка.

Обсипани с блясък летните дни,
спомен за тях имаш ли,
когато тичахме сред долини,
когато огънят в мен запали?

Покритите с бели парцали времена,
спомен за тях имаш ли,
когато душата ми бе ранена,
когато сърцето ми се не закали?

-------------------------------------------

  Зора настана.
Романтиката на дните
       превърна се в пепел.
  Студът нарасна.
Сянката под дървото
       обхвана и мойта гибел...
  Клони зашумяха.
Песента на живота
       премина в естествена
     тишина...
  Птици залюляха.
Мръзнат по жицата
       готови да търсят
     топлина...