4 мар. 2018 г., 20:37

Носталгия №1

536 2 1

Носталгия №1

 

Далече съм!На много километри!

Не знам в кое безвремие съм спрял!

Мен тука чужда буря ме обветри!

А казват хората, че съм успял!

 

Край мен е всичко безнадеждно чуждо...

Не чуствам покрай мене топлина!

От топли спомени аз имам нужда,

изгубен съм в далечната страна!

 

Аз нравите, езика не разбирам

и няма на какво да се опра!

Учудено пред всяко нещо спирам...

Безвкусна ми е тяхната храна!

 

Макар, че се държат добре със мене.

И всякак гледат да ми угодят!

Но Самота велика в мене дреме,

горчилките и няма да заспят!

 

19.05.2005г. Техеран

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...