4 мар. 2018 г., 20:37

Носталгия №1

537 2 1

Носталгия №1

 

Далече съм!На много километри!

Не знам в кое безвремие съм спрял!

Мен тука чужда буря ме обветри!

А казват хората, че съм успял!

 

Край мен е всичко безнадеждно чуждо...

Не чуствам покрай мене топлина!

От топли спомени аз имам нужда,

изгубен съм в далечната страна!

 

Аз нравите, езика не разбирам

и няма на какво да се опра!

Учудено пред всяко нещо спирам...

Безвкусна ми е тяхната храна!

 

Макар, че се държат добре със мене.

И всякак гледат да ми угодят!

Но Самота велика в мене дреме,

горчилките и няма да заспят!

 

19.05.2005г. Техеран

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...