27 дек. 2021 г., 20:15

Нотописване на дъжда

639 6 11

НОТОПИСВАНЕ НА ДЪЖДА

 

Жадувам всяка светлина.

Дъждът е толкова лиричен –

не взима ничия страна 

и лесно е да го обичам.

 

Придавам смисъл на неща,

които някой е подминал –

фотьойла, масата, свещта,

въздишането на комина

 

и мимолетния възторг

от ранозреещото лято,

дори хриптящия тромбон –

прескочил сивото стакато.

 

Разделям ги на светове –

в които искам да живея.

И се нуждая от криле

на белоснежни орхидеи.

 

От някой, който ми е мил

и иска да остане с мене.

Но от години в мен вали.

И капчица по капка чезне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...