НОТОПИСВАНЕ НА ДЪЖДА
Жадувам всяка светлина.
Дъждът е толкова лиричен –
не взима ничия страна
и лесно е да го обичам.
Придавам смисъл на неща,
които някой е подминал –
фотьойла, масата, свещта,
въздишането на комина
и мимолетния възторг
от ранозреещото лято,
дори хриптящия тромбон –
прескочил сивото стакато.
Разделям ги на светове –
в които искам да живея.
И се нуждая от криле
на белоснежни орхидеи.
От някой, който ми е мил
и иска да остане с мене.
Но от години в мен вали.
И капчица по капка чезне.
© Валентина Йотова Всички права запазени