17 июл. 2019 г., 19:57  

До следващия кръговрат 

  Поэзия
506 4 5

Превърна се дъждът в проклятие
за зажаднялата земя. - 
Валя със дни - с порой удави я.
Копнеж за слънце стана тя...

 

И то дойде. Забърза мравките
по мъничките им дела.
Огря цветята по ливадите
и те надигнаха чела.

 

Тревите сякаш си повярваха:
"Не може нищо да ни спре!" -
Растяха... Себе си сравняваха
с недостижимото небе...

 

И странно всички как забравяха
за дългия, проливен дъжд...
- Сами растем - дори повтаряха -
съвсем спонтанно, отведнъж!

 

И само скритите им корени,
в които влагата сълзи,
отпиваха дъждовни спомени.
И чакаха да завали...

 

Те пак живееха с надеждата
за следващия кръговрат...
И капчиците дъжд завеждаха
до горния наивен свят...

© Ваня Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??