До следващия кръговрат
Превърна се дъждът в проклятие
за зажаднялата земя. -
Валя със дни - с порой удави я.
Копнеж за слънце стана тя...
И то дойде. Забърза мравките
по мъничките им дела.
Огря цветята по ливадите
и те надигнаха чела.
Тревите сякаш си повярваха:
"Не може нищо да ни спре!" -
Растяха... Себе си сравняваха
с недостижимото небе...
И странно всички как забравяха
за дългия, проливен дъжд...
- Сами растем - дори повтаряха -
съвсем спонтанно, отведнъж!
И само скритите им корени,
в които влагата сълзи,
отпиваха дъждовни спомени.
И чакаха да завали...
Те пак живееха с надеждата
за следващия кръговрат...
И капчиците дъжд завеждаха
до горния наивен свят...
© Ваня Христова All rights reserved.
