Jul 17, 2019, 7:57 PM  

До следващия кръговрат

  Poetry
787 4 5

Превърна се дъждът в проклятие
за зажаднялата земя. - 
Валя със дни - с порой удави я.
Копнеж за слънце стана тя...

 

И то дойде. Забърза мравките
по мъничките им дела.
Огря цветята по ливадите
и те надигнаха чела.

 

Тревите сякаш си повярваха:
"Не може нищо да ни спре!" -
Растяха... Себе си сравняваха
с недостижимото небе...

 

И странно всички как забравяха
за дългия, проливен дъжд...
- Сами растем - дори повтаряха -
съвсем спонтанно, отведнъж!

 

И само скритите им корени,
в които влагата сълзи,
отпиваха дъждовни спомени.
И чакаха да завали...

 

Те пак живееха с надеждата
за следващия кръговрат...
И капчиците дъжд завеждаха
до горния наивен свят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...